Новите роли в индустрията и бъдещето на производството: повече критично мислене и по-малко ръчен труд

Станислав Милчев, ръководител на отдел "Автоматизация и механичен дизайн" в Kostal Group, пред Automation-Bulgaria.com

 

Автоматизацията все още се възприема от някои като заплаха за заетостта. Как реално се трансформира пазарът на труда и какви нови роли и компетенции ще бъдат най-търсени в индустрията в следващите години?

 

През целия ми професионален път страхът от загуба на работни места е сред най-сериозните, които хората са ми споделяли. И ги разбирам. Масовата представа за "работа", особено в производството, все още се свързва предимно с тежък ръчен труд. Пазарът обаче се променя и се измества към професии, изискващи непрекъснато учене и критично мислене. Масовата автоматизация действа трансформиращо – тя не съкращава позиции, а подменя едни роли с други.

 

Автоматизираните производствени системи изискват широк спектър от експерти, които участват в процеса на проектиране, сглобяване, програмиране, настройка, надстройване и след това експлоатация. Гладът за инженери, електротехници, механици, настройчици и оператори с опит вече се усеща осезаемо.

 

Какъв е опитът на Kostal?

 

В Kostal производственото оборудване е с изключително високо ниво на автоматизация. Разполагаме и работим с PLC контролери от последно поколение, сериозна гама от роботи и камери, както и редица други специфични автоматизирани системи. Това ниво на сложност и липсата на готови кадри на пазара отвориха много възможности за вътрешно кариерно развитие на нашите колеги.

 

От няколко години нашето успешно партньорство с Технически университет – Габрово дава възможност на много колеги да следват инженерни специалности – в бакалавърска, магистърска, а вече и в докторска степен. Паралелно с това реализираме и вътрешни инициативи за развитие на таланти, споделяне на добри практики и устойчиво задържане на знанието в организацията.

 

 

На фона на сериозния дефицит на кадри за производството, демографските процеси допълнително усложняват проблема. Кои са ключовите предизвикателства пред подготовката и преквалификацията на специалисти у нас, особено при по-опитните поколения?

 

Въпросът с подготовката на кадри е многопластов и условно бих го разделил в две направления: институции и манталитет. Да започнем с образователната система. В университетите и професионалните училища има много всеотдайни и кадърни преподаватели. Проблемът е в т. нар. "период на полуразпад на знанието". Това е термин от социологията, въведен от Фриц Махлуп, който описва времето, необходимо за половината от знанията в определена област да бъдат опровергани, заменени или да се окажат остарели.

 

Тук се получава точно това. Ако останат изцяло в академичната среда, специалистите, които имат конкретни умения в тази област, сравнително бързо спират да бъдат адекватни за нуждите на реалната индустрия. Един пример – в рамките на иначе сравнително краткия си личен опит от 10 години вече ми се е налагало да работя с четири различни поколения индустриални роботи.

 

 

Що се отнася до материалната база, проблемът е по-лесно решим, но с една уговорка. За големите университети и популярните професионални училища е по-лесно да се намери финансиране – обществено или по програми. Свидетел съм и как бивши възпитаници, които заемат високи позиции в частния сектор, правят дарения на средства и оборудване. Това, за съжаление, почти не важи за училищата в по-малките градове или за тези с по-малко ученици. Тук голяма роля играе проактивността на всеки ръководен академичен екип.

 

Идва ред и на манталитета. Новите технологии често се възприемат с недоверие и нежелание. Мога да дам много примери за опитни механици и електроспециалисти, които твърдо отказват да се научат да работят с хардуер и софтуер за автоматизация от последно поколение. Разбира се, има я и обратната страна: по-млади колеги от производствените екипи, които търсят съвети как да започнат, питат с кои програмни езици да стартират и кои роботи са подходящи за начинаещи. Те отделят от свободното си време, за да гледат уроци, да четат ръководства и да пишат примерни задачи.

 

 

Автоматизацията обхваща все по-комплексен цикъл – от идеята и проектирането до експлоатацията и поддръжката. Как се променят изискванията към инженерите и екипите в този контекст и как се вписват в картината новите технологии, включително AI?

 

Автоматизацията не е работа само за "топ инженери". Тя е колективно усилие на много нива. На ниво проектиране има процесни инженери и експерти по качеството (които създават концепцията спрямо изискванията на продукта), инженери по автоматизация (PLC, роботика, машинно зрение), конструктори, електроинженери и проектни мениджъри.

 

На ниво сглобяване и настройка са нужни специалисти по механичен монтаж, електроспециалисти и техници по въвеждане в експлоатация. А на оперативно ниво са необходими инженери и техници по поддръжка (механична, електро-, КИП и А), TPM специалисти, настройчици и оператори.

 

Както виждате, от идеята до серийното производство пътят е дълъг и изисква хора с различни умения. Тази верига представлява и своеобразна кариерна стълба. И макар за мнозина тези професии да звучат сложно, нека не забравяме, че живеем във времето на изкуствения интелект (AI) и големите езикови модели (LLM). Тези технологии биха могли да са страхотен акселератор на умения, стига да бъдат използвани рационално.

 

 

Как оценявате конкурентоспособността на българската индустрия в контекста на глобалното развитие и напредъка на дигитализацията? Къде виждате слабости и как предприятията биха могли да ги преодолеят?

 

С оглед на предходните точки се открояват и някои слабости на индустрията ни. Личните ми наблюдения са, че състоянието на производствения сектор е сходно с това в образованието. Големите западни компании, опериращи в България, инвестират сериозен ресурс в обучение и развитие, купуват най-съвременно оборудване и имат изградени вътрешни системи.

 

От друга страна, по-малките и средни компании (основно с български собственици) подхождат по-консервативно както към радикалната автоматизация, така и към по-агресивното развитие и обучение на персонала. Това често е свързано с липса на финансов капитал, но и на съвременни организационни практики.

 

Потенциален "shortcut" или пряк път за българските компании е да започнат да наемат кадри, които са работили в големи международни структури и вече имат натрупан опит. Но по-важното е да оставят тези хора да работят свободно, да прилагат наученото и да движат напред трансформацията на техните производства към по-високо ниво на автоматизация и ефективност.

 

Ако коментираните теми представляват интерес за Вас и бихте искали да ги дискутирате лично с инж. Станислав Милчев, да му зададете въпрос или да споделите мнение, можете да се свържете с него в LinkedIn.

 

Източник: TLL Media; снимки: Станислав Милчев, Kostal

Ключови думи: Станислав Милчев   Kostal   Kostal Group   Костал   автоматизация   пазар на труда   инженери   роботи   Технически университет Габрово   кадри   изкуствен интелект   AI   дигитализация